Хана пуши много. Особено след като излезе от клиниката. Имаше кратка криза след една особено гадна раздяла – спря да се храни и започна да пие. Една сутрин, към 5, след масивен запой в Блейз беше отишла да си полегне на едно канапе в лаунджа на Шератон. От там (след като не успяха да я изгонят и повикаха полицията, а тя не им оказа никакво съдействие) беше отведена в Карлуково и лекувана от гранично разстройство на личността. Сега живее в Пловдив и дава дневни смени в едно заведение близо до църквата Св. Петка. Има едра татуировка – портрет (в цял ръст) в стил Хуан Миро, която започва под дясната й гърда и стига до венериния й хълм. Срамежлива е и рядко разговаря. Слуша много музика – обикновено ембиънт без вокали. Родителите й са в САЩ вече повече от 12 години и благодарение на парите, които й изпращат не й се налага да работи, но тя обича да се държи заета, понеже иначе започва да мисли за глупости. Обожава крем карамел и зеленото в по-истеричния регистър. Рядко излиза, но когато го прави пие само соци. В момента си оправя косата.
Дядото на Мириан е от номенклатурата, бил е полковник с обществено положение и през 1986-та в багажника му редовно се е подвизавала каса Кока-Кола. Посреща 10-ти ноември 1989-та във Франция при братовчедките си, след година се връща в Пловдив където семейството и притежава хотел до х.Здравец и процъфтяващ мини-маркет до коматевския възел. В момента Мириан е поела (не без желание) задачата да избере нов десен за тапицерия на фотьойлите и канапетата в фоайето на хотела, и след като 4 часа съвестни служители от магазина за тапицерии нареждат и пререждат безкрайни купища платове пред нея, тя почти посочва към един осеян с разноцветни фазани и пауни и казва: "Н-не.. твърде е провинциално".
4 коментара:
Хана пуши много. Особено след като излезе от клиниката. Имаше кратка криза след една особено гадна раздяла – спря да се храни и започна да пие. Една сутрин, към 5, след масивен запой в Блейз беше отишла да си полегне на едно канапе в лаунджа на Шератон. От там (след като не успяха да я изгонят и повикаха полицията, а тя не им оказа никакво съдействие) беше отведена в Карлуково и лекувана от гранично разстройство на личността.
Сега живее в Пловдив и дава дневни смени в едно заведение близо до църквата Св. Петка.
Има едра татуировка – портрет (в цял ръст) в стил Хуан Миро, която започва под дясната й гърда и стига до венериния й хълм.
Срамежлива е и рядко разговаря.
Слуша много музика – обикновено ембиънт без вокали.
Родителите й са в САЩ вече повече от 12 години и благодарение на парите, които й изпращат не й се налага да работи, но тя обича да се държи заета, понеже иначе започва да мисли за глупости.
Обожава крем карамел и зеленото в по-истеричния регистър.
Рядко излиза, но когато го прави пие само соци.
В момента си оправя косата.
Някой няма ли да каже нещо за Мириан?
На мен нещо не ми изглежда позната...
прекрасни са. първата ми прилича на авторката, малко :)
Дядото на Мириан е от номенклатурата, бил е полковник с обществено положение и през 1986-та в багажника му редовно се е подвизавала каса Кока-Кола. Посреща 10-ти ноември 1989-та във Франция при братовчедките си, след година се връща в Пловдив където семейството и притежава хотел до х.Здравец и процъфтяващ мини-маркет до коматевския възел. В момента Мириан е поела (не без желание) задачата да избере нов десен за тапицерия на фотьойлите и канапетата в фоайето на хотела, и след като 4 часа съвестни служители от магазина за тапицерии нареждат и пререждат безкрайни купища платове пред нея, тя почти посочва към един осеян с разноцветни фазани и пауни и казва: "Н-не.. твърде е провинциално".
Публикуване на коментар