сряда, март 19, 2008

още...



4 коментара:

SoupDragon каза...

Хана пуши много. Особено след като излезе от клиниката. Имаше кратка криза след една особено гадна раздяла – спря да се храни и започна да пие. Една сутрин, към 5, след масивен запой в Блейз беше отишла да си полегне на едно канапе в лаунджа на Шератон. От там (след като не успяха да я изгонят и повикаха полицията, а тя не им оказа никакво съдействие) беше отведена в Карлуково и лекувана от гранично разстройство на личността.
Сега живее в Пловдив и дава дневни смени в едно заведение близо до църквата Св. Петка.
Има едра татуировка – портрет (в цял ръст) в стил Хуан Миро, която започва под дясната й гърда и стига до венериния й хълм.
Срамежлива е и рядко разговаря.
Слуша много музика – обикновено ембиънт без вокали.
Родителите й са в САЩ вече повече от 12 години и благодарение на парите, които й изпращат не й се налага да работи, но тя обича да се държи заета, понеже иначе започва да мисли за глупости.
Обожава крем карамел и зеленото в по-истеричния регистър.
Рядко излиза, но когато го прави пие само соци.
В момента си оправя косата.

SoupDragon каза...

Някой няма ли да каже нещо за Мириан?
На мен нещо не ми изглежда позната...

galya каза...

прекрасни са. първата ми прилича на авторката, малко :)

Блум каза...

Дядото на Мириан е от номенклатурата, бил е полковник с обществено положение и през 1986-та в багажника му редовно се е подвизавала каса Кока-Кола. Посреща 10-ти ноември 1989-та във Франция при братовчедките си, след година се връща в Пловдив където семейството и притежава хотел до х.Здравец и процъфтяващ мини-маркет до коматевския възел. В момента Мириан е поела (не без желание) задачата да избере нов десен за тапицерия на фотьойлите и канапетата в фоайето на хотела, и след като 4 часа съвестни служители от магазина за тапицерии нареждат и пререждат безкрайни купища платове пред нея, тя почти посочва към един осеян с разноцветни фазани и пауни и казва: "Н-не.. твърде е провинциално".