бяло

обичам зимата заради дни като този... в който се събуждаш в порозовялата пулсираща стая, а белите петна запълват всичко... преглъщаш, запиваш, чакаш деня, за да те погълне в светлото... после сън или закопчана мисъл... изчезнало е всичко.. отново.......... нищо, преглъщаш, заспиваш........ на сутринта всичко е там, на мястото си, бяло, трепкащо.........
с мокрите крака кръстосвам улиците, косиците (по без кокошки) прибрала съм на топло под шапката, понасям тихата усмивка под клоните... "бързате ли?" пита... "много е красиво... реших да запаля една цигара"... срещаме се втори път, разменяме погледи под шапките..........
после хартиените ветрове в зелен плик, супа за двамата, малко "post"............

натиснах копчето...