безпричинна веселост ме застигна накрая...
чудя се дали да и се радвам или да побързам да я полея... не искам да я губя повече. някак тежко ми идва зимното палто...
по улиците вървя ускрасена с усмивка,
събирам бели криле за студените дни,
две мандаринени семки топлят шепата ми...
а после котешки лапки приспани в хартиена торбичка
леко затоплят коленете ми...
разплитам се бавно. мълча...
извиквам вятъра от преди няколко дена.
да разроши косите ми само. отвътре спокойна да съм. искам...
сряда, декември 14, 2005
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар