дълго...

безпричинна веселост ме застигна накрая...
чудя се дали да и се радвам или да побързам да я полея... не искам да я губя повече. някак тежко ми идва зимното палто...

по улиците вървя ускрасена с усмивка,
събирам бели криле за студените дни,
две мандаринени семки топлят шепата ми...
а после котешки лапки приспани в хартиена торбичка
леко затоплят коленете ми...
разплитам се бавно. мълча...

извиквам вятъра от преди няколко дена.
да разроши косите ми само. отвътре спокойна да съм. искам...