бяло

обичам зимата заради дни като този... в който се събуждаш в порозовялата пулсираща стая, а белите петна запълват всичко... преглъщаш, запиваш, чакаш деня, за да те погълне в светлото... после сън или закопчана мисъл... изчезнало е всичко.. отново.......... нищо, преглъщаш, заспиваш........ на сутринта всичко е там, на мястото си, бяло, трепкащо.........
с мокрите крака кръстосвам улиците, косиците (по без кокошки) прибрала съм на топло под шапката, понасям тихата усмивка под клоните... "бързате ли?" пита... "много е красиво... реших да запаля една цигара"... срещаме се втори път, разменяме погледи под шапките..........
после хартиените ветрове в зелен плик, супа за двамата, малко "post"............

натиснах копчето...

дълго...

безпричинна веселост ме застигна накрая...
чудя се дали да и се радвам или да побързам да я полея... не искам да я губя повече. някак тежко ми идва зимното палто...

по улиците вървя ускрасена с усмивка,
събирам бели криле за студените дни,
две мандаринени семки топлят шепата ми...
а после котешки лапки приспани в хартиена торбичка
леко затоплят коленете ми...
разплитам се бавно. мълча...

извиквам вятъра от преди няколко дена.
да разроши косите ми само. отвътре спокойна да съм. искам...