четвъртък, октомври 06, 2005

...автобусно

мирише все по-студено сутрин... понякога и оранжевия шал не го прави слънчево... колкото и да опитваш...
гласа на Възрастен, затворен в телцето на малко момче. лицето му - пораснал преждевременно поглед... понякога не виждаш цвета на ирисите... смеха е детски. успокояващо. малко... винаги се чудиш дали не е за теб - разтъркваш наполовина събудените очи, опипваш кокошките в косата, става ти смешно... суета. после пак заравяш поглед в книгата и не чуваш нищо... едно листо ти показва пътя. ветропоказателите се търкалят по тротоарите. есенно.

избирам музика... 4:44 минути, които тихичко убеждавам да се въртят в кръг... разливат мирис на водорасли и отворени прозорци на сини коли наоколо...