портрет на един шивач

оранжево, хартиено, бодливо

имам Картичка!!!по пощата!!! в ярко Оранжев плик!!! ооООооОранжево небето, оранжево морето.... и слизам на спирката и ме залива мЪглата (дето не я пускат вътре В града) и даже не ми става студено... а листата по-наситени изглеждат, по топли някак и меки... и рисувам цветета по сандъчетата (най-после)... и намирам вътре разсеяна кика... и чувам прекрасна музика от съседите и се чудя дали да не им отида на гости... отварям вратата и слушаме двете в тъмното на стълбите и малко ни е срам и се прибираме на топло... и ядем шоколад, малко и пием мляко.. и е Хубаво!



а косата ми е бодлива и непокорна и се опитомяваме дотолкова, че започвам да я харесвам :))

подаръци

исках да дам друго има на този пост... понеже не съм писала отдавна (въпреки първоначалния ентусиазъм, който ме заля), понеже "седем цветя" (това ще го обясня после... може би) звучи чудесно и понеже е събота... обаче днес просто е ден за подаръци и даже такова еднодуместо заглавие не звучи прозаично :)))
толкова Неща се случиха през тези дни, че главата ми се завъртя като пумпал и не намирах време да Споделя... а после ми се струваше леко неистинско да преразказвам. пък и Големите Неща не ме предразполагаха толкова, колкото например зеления цвят на якето на сутрешното момиченце, което подскача хванало ръката на баба си докато пресичат улицата (всеки ден)... или мириса на виолетки на дамата отляво, която ми е неудобно да погледна... или билетчетата, които издуват книгата ми...
обаче днес ми подариха слънце! и кроасани с кафе! и есенна разходка! и малки котки с опашки-антенки около колата! и "килимчето от приказките" с гласа на Ивиана (благодарим ти М-shell connecting people :))) един ден ще ти нарисуваме и лого!!!) и "седем цветя", за да няма сбогувания... даже и за кратко!

мека и топла нощ!

...автобусно

мирише все по-студено сутрин... понякога и оранжевия шал не го прави слънчево... колкото и да опитваш...
гласа на Възрастен, затворен в телцето на малко момче. лицето му - пораснал преждевременно поглед... понякога не виждаш цвета на ирисите... смеха е детски. успокояващо. малко... винаги се чудиш дали не е за теб - разтъркваш наполовина събудените очи, опипваш кокошките в косата, става ти смешно... суета. после пак заравяш поглед в книгата и не чуваш нищо... едно листо ти показва пътя. ветропоказателите се търкалят по тротоарите. есенно.

избирам музика... 4:44 минути, които тихичко убеждавам да се въртят в кръг... разливат мирис на водорасли и отворени прозорци на сини коли наоколо...