топла сутрин по тихите улици... с мирис на залепнал по клепачите сън... с разсеяни кучета в градините... с червени чушки по чувалите, обещаващи кисели есенни салати...
мързеливо ми е... и имам хвърчила в главата. малко.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
мило е някак точно хвърчилата да са подаръци за едно лице със затворени очи, охлюветки и издължени крайчета на устата :-]
а аз ще покажа на милуша стаите и може да й сипя сок. не знам дали новината, че едва ли повече някой ще я пипа (освен мен), ще я разстрои, но поне близката една седмица ще четем заедно силвия плат. а това всяка котка го иска по рождение...
няма. милуша е кротка по рождение и истеричните дни с Много Хора Наоколо май не и понасят добре... предпочита да се крие в джобовете при ключовете. и да, обича сок ...и бисквити :)
Публикуване на коментар