в чудната селска къща с двор
и следобед при созополската фея
и видяхме кошута в гората
и скитахме до маслен нос в дъжда
и пекохме най-вкусни пържоли
и пак скитахме по ръба на скалите над водата
и боядисвахме една стая в прасковено
и се прибирахме цял ден
през селца и паланки
през мъгла, по-гъста от есенните
и с едни големи усмивки от край до край
6 коментара:
а като тръгнахте Янка Рупкина запя по телевизора песен за Елица, която тръгнала през гората и паднала мъгла, та се загубила и отишла при хайдутите. а хайдутите сестра си имали, но първо либе си немали... ;)))
ехееее, прибра ли се и ти?
ах, мъглатаааааааа! в такава нито зимата, нито есента бяхме плували. една гъста и сочна : ))
ех че хубаво се загубих и аз в пътешествието :)
Диванета сме големи хихихихи
видяли сме млад елен, не било кошута, по рогцата ( жирафските ) се познавало( :
ехеееееееее
а аз на всички вече разказах за Кошутата хихи
ама то с това еленско скокче, с което ни се появи : *)
Публикуване на коментар