четвъртък, февруари 11, 2010

домашно

не, не сладко... и не от смокини...
горчиво някакво,
с аромат на хиляди летни плодове обаче.
и на зима едновременно.
с тънки сънища под жълтите завивки,
изплъзващи се изпод иглите в равни пътечки.
с цвета на цигарен дим с поръбени в сребристо краища
и тиха вечер.
с дъх по стъклото
и някъде зад лявото ухо...

и такова.



2 коментара:

Анонимен каза...

Кика, за която само съм слушала :)

Пепи

tita y lili каза...

Ама си много "неприятна"така да знаеш,и тез рисунки над новия диван и те,и двете с Киката сте "ужасни",ама ви цункам въпреки цялата ви "ужасия" :)