сутрешно

някой пак е разлял млякото навън... и толкова плътно е затиснало дърветата, че дори къдравите клони на върбата едва се забелязват...
после малко пеперуди в корема, но от страх...

и влитам закъсняваща, с една пресилена от болка усмивка, за да видя най-прекрасната рисунка. благодаря ти, мила Жаки :*) усмихна ми деня!!!