китай

първите 6-7 дена запълнени до последната секунда - Голямото пътуване, лудо препускане с Багажа през Хонг Конг, работни срещи в различни крайща на провинциите, безкрайни пътувания с кола (всеки път зелените градини по средата на пътищата ме изумяват и усмихват), промени в Плановете...
имам усещане, че съм прекарала там повече от месец. опитвам се да намеря думи, за да разкажа всичко...
безумен контраст между мръсните затрупани с вещи стаи за живеене и магазинчета от двете страни на улиците и хотелите, в които отсядаме - излъскани до блясък, пълни с усмихващ се персонал. всеки път ме хваща за гърлото и държи с дни...
безкрайни разляли се широко магистрали, някакъв подреден и много красив жилищен комплекс, който не успявам да снимам през стъклото...
познати от предишните пътувания места, които този път не успявам да вдишам. пулсирщи градове и села зад прозорците на колата...

Shanghai - среща с един изключителен за китай човек - различен, с особени свои си правила, щастлив... подарък - разходки из града. People's Square ни разтваря в прекрасните си зелени градини, оранжева котка пресича пътя ни, хвърчила-птици се реят над покривите... няколко минути и се усещаш лек и свободен, едно особено чувство, което те кара тихичко да се усмихваш...




не бях виждала пролет в китай до сега. прекрасно е... свежо, леко...



последните ден и половина в пекин са истински подарък. прогнозата в самолета обещава студ, но усмихнатото слънце навън бързо връща ентусиазма ни.
вървим към Забранения град... вълнувам се много. прекарваме заедно половин час из лабиринта от изящни постройки обвити в свежа зеленина. прекрасно е...



оставят ме самичка, тръгвам на пръсти из потайностите на града, понесла тихата си усмивка... керамични цвета блестят по следобедните стени, златисти дракони извиват опашки в сложни възли, бронзови пазители бдят над спокойствието на Града, слънчеви зайчета подскачат в младите листа...
скоро започват да приканват посетителите към изходите... оставам последна, опитвам се да обходя колкото мога повече... затварят порти пред мен, промушвам се през други. едно особено безвремие затиска въздуха над белите каменни стълбища, полупразните простванства през залите изглеждат още по-просторни... разменяме си съучастнически усмивки с последните посетители. срещаме погледите си пред затворените врати, снимаме се...
излизам лека, лека...
после съм мъничка точица на огромния площад. намираме се по чудо...
бляскавите витрини на града, екзотичен пазар в една от страничките улички - живи скорпиончета, морски кончета и буболечки на клечка като деликатес, запалени червени фенери, хиляди дребни симпатични неща...
Великата Китайска стена на следващия ден. вълнуващо е да стъпваш по камъните с история, да си представяш редиците от коне и сериозните лица на войните, да изгубваш поглед в зелените планини наоколо...
после двореца на принц Гонг с изписаните дървени покривчета и спокойствието на прекрасните градини... малките пулсиращи от живот улички в квартала наоколо, десетките истории, на които ставаме свидетели, отегчените мъже с подредените им в дълги редици рикши... кралят на рикшите...



и понеже отново имам недостиг на думи, още снимки ТУК