сутринта се събудих от някаква СветлинаНеНаМясто. оказа се, че пак закъснявам (на будилниците не е привично да работят в събота)... и още със сън под клепачите се озърнах към светлото навън. "м? къде съм?"... някакъв ужасногрозен панелен блок премигваше насреща ми. след секунда осъзнах, че съм удома, а Голямата Върба пред терасата ми я няма........ стана ми тъжно. чудя се какво кара съседите да викат Хора с Големи Триони и да премахват и без това малкото останали дървета в града........ и после съвсем егоистично "сега с този грозен блок ли ще трябва да се будя?!?"... добре, че имам оранжеви щори. и дано напролет Върбата реши да пусне някое зелено клонче въпреки раните ......
и понеже стана едно доста тегаво такова, слагам едни сезонни картинки за разкош...
9 коментара:
Je ne me suis toujours pas mise au Bulgare mais je suppose que ces tites représentations sont pour les 4 saisons. Elles sont extra !!!
Des gros bisous à toi et de très bonnes fêtes de fin d'année : Merry Christmas and Happy New Year !!!
картинките са наистина Разкошни! лятната с динята и зъбчетата - Любима :))))
най-усмихващите разкошотии са това, много слънчево ни стана тук :)
много гушки и вълшебни коледни дни!
веселушки...:)))
:*)
thanks, laure! happy happy holidays for you too! and lots of smiles and hugs!
елю, ани, дениче, радвам се! гушвам ви и трите :*)
ах, колко ми е любима есенната. точно така се чувствам в момента - някакво Бедствие ми отнася подслона и ме оставя по разрошени коси и три четвърти ръкави да се чудя и страхувам.
(откакто нямам компютър вкъщи, все идвам със закъснение... но е хубаво да намирам)
еличке, за съжаление много добре те разбирам - преди няколко седмици се върнах вкъщи и мама беше тоолкова тъжна. "отсякоха ни тополата", каза.
излязох веднага на балкона и не можах да повярвам - как така я нямаше?! та тя си беше там от 15 години, откакто живеем в този апартамент, пазеше сянка и беше толкова зелена хубава
първо МНОГО се ядосах, започнах да си мисля лоши работи за хората, които викат Големите Триони
после осъзнах безсилието си и се разплаках
не искам да си представя какви следобеди ще имам на балкончето оттук нататък, нещо все ще ми липсва...
затова, позволи ми - много съжалявам за твоята върба
все едно тази върба е плакала цял живот за смъртта си
рест ин пийс
да я погребем достойно с усмивки, защото всичко се връща!!!
к.
Много хубаво, прекрасно, очарователно... и нека погледът запази върбите и тополите
Публикуване на коментар