тиха вечер със зеленчукова супа и синия диван.
занимават ме неща, за които нямам време... дърпат ме за дългите ръкави, закачат крачолите ми по ръбовете на столовете, пъхат смачкани листи и молив в ръцете ми, запълват ушите ми с музика...
не мога да намеря сили да се накарам за Започна други. леко ме стисва за гърлото това, че превръщам любими неща в такива, които Трябва...
петък, ноември 21, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
10 коментара:
ууу, таз с чайника на главата как ме грабна :)...и ми напомня на Дени в усмивката и този чайник...хубаво е че те дърпат нещата, ти не им се дърпай ;)
Да, Лени, взе ми го от устата. Еличке, много хубаво, че те дърпат тези неща. Браво на нещата.
А колко хубаво е да ти е любимо това,което трябва, за да не те поглъща разликата.
мисля, че основния ти проблем, е че не ти достига тоя хормон дето му викат СВОБОДНО ВРЕМЕ.
така че мисли как качествено да си набавиш от въпросната субстанция, за не ти се струва, че смесваш питиетата...
много си падам по теб да знайш! *изчервяв*
I love these illos! specially the last one. I really don't understand your words, but enjoy very much your images. I'll continue coming to visit your blog. cheers!
пухи, и аз се записвам в организацията на хората с Недостиг, а на елицето - много приятни са, с муцуни :))) и с домашни занимания за през студеното, дето така неочаквано ни почна...
Може ли нелюбимото да стане любимо? Може и да може, но по-важни са Онези, Другите Неща, дето те карат вътрешно да пееш, да не усещаш как е притъмняло и да ти услаждат всеки миг, докато ги сънуваш, мечтаеш, правиш...
С чайничето на главата може да те сгрее в студеното и да ти стане уютно...
Еличко!
Вел!
Мисля, че намерих нещо, което може би е решението на проблема...
http://www.youtube.com/watch?v=6wS5xOZ7Rq8
Дано не дойде прекалено хард за някой...
*смее се в шепи докато се изчервява ама съвсем по детски*
o, no!
*смее се в шепи
+прегръдка за всички!
Публикуване на коментар