хърватска

едно топло дълбоко синьо море, в което удавих хроничната си нервност за седмица...

започна с 12 часово хипнотично взиране в купищата дрехи и УжасноНеобходими Неща, които след 4-5 излизания с калинката натъпках в Оранжевивя куфар. после безкрайно пътуване по неравни в началото и изпънати като дълги ленени платна в края пътища...
спиране в Белград за среща с трима усмихнати и много приятни хора...
пристигане по тъмно в село по без море... почувствах се малко нелепо с Огромния ми Оранжев Куфар по средата на двора...

и после цикади рано сутринта, книга в одеалото на стола и пресладване на Слънцето по широката тераса... тих Бен в краката и очакване за кафе...

и толкова добро Влизане в идеята за Почивка за шестима - някакво приятно Разбиране, разходки в тесните улички на каменните градове, плажове на кротко безвремие...
всеки ден различни Красиви места, които те обгръщат и зареждат, пълнят сетивата си с аромати на нещо Различно, с някаква особено ленност наслоена в дъното на тихите каменни улички, в позите на заспалите котки, в шареното пране увиснало между отворените прозорци...

съм очарована искрено от малкото селце Дубрава, в което прекарахме нощите си. милите леля Станка и чичо Младен, широкия каменен двор и кокошките, двете кучета... изсъхналите болезнено сладки смокини, цикадите сутрин, цветята на терасата и едно особено безвремие...
близкия Шибеник с призрачните нощни разходки, фестивала на далматинския шансон, следобедните музиканти, местните котки с невъзмутимо поведение спрямо Чужденците, вкусните сандвичи с екзотично име (което не запомних), широкия площад пред катедралата и стотиците каменни лица, които следят всяко твое вдишване...
пулсиращия Сплит полазен от бъбриви туристи, палмите с примамливи пейки по площада, очилата на Роси и магнетичното и присъствие на всичките снимки, вкусните сладкиши, аромата на море, който се настанява и в гънките на полата ти...
Обедния Остров (на който не помня името), който ни разпиля от жега и тишина... изгори раменете ми в нажежените си улички и беляза краката ми на скитница...
полуострова с форма на риба Примощен... с двора на църквата на върха, в който прекарах следобеда с книжка на сенчеста пейка...
къмпинга на Соларис заради сенките на дърветата, караваните и Морето...

седмица, в която се губих и намирах стотици пъти, в която вдишвах дълбоко и се усмихвах...

после отново безкрайно пътуване, малко тъга по отиващите си ята и трудната за преглъщане хапка, че лятото се изплъзва отново...

и още нещо (last but not least) - Иве, Роси, Ники, Емчо и Петров - чудесни сте :)

снимките ми е трудно все още да подредя... започвам малко по малко да подреждам тук