напоследък си мисля за неделите като за най-приятните дни от седмицата.
детските ми спомени са затрупани от едно особено тегаво чувство за Понеделник, мирис на пране и гладено, звуците от "всяка неделя" и кекса на мам... всъщност в последните 3 неща сега не намирам нищо неприятно, даже напротив. и все пак не харесвах неделите.
сега напротив - са ми най-чудесен ден за Всичко.
харесвам ги зимни и вяли,
спокойни и домашни,
недели за гости, чай и сладки,
за излизане по тъмно
и нямам търпение да стане Топло, за да мога да прекарвам повечето от тях навън...
9 коментара:
сигурно не е чудно, че моите детски недели са миришели и са звучали по същия начин :)
и на другите... влади ми се обади преди малко и каза охоо, то е 5 и вече мирише на гладено :)
много ясно помня плисираната червена пола, с която ме облякоха една пролетна вечер, в която цялото неделно семейно суетене се прекъсна от ненадейна покана за Гости!
а Там едно по-голямо момче, правейки разни фокуси, ме накара да повярвам, че яде пастели
хее, къде ме върна, еличке :-)
миризма на гладено, кекс и патешките истории в часът на дисни
(защото съм десетина години по-малка от теб)
аз обичах съботите, защото това означаваше, че има още един цял почивен ден преди детската градина или училището
:*) вел, смях се с глас за пастелите
и бисе, и аз обичах съботите по същата причина. помня даже как бях попитала другарката, кога ще дойдат почивните дни (за да мога да си почина от детската градина), а тя като че ли лееееко се обиди :*)
Нежен, внимателен е допирът с крехкото съчетание екстаз и събуждане, пъстра палитра са миговете вдишване и изчакване, издишване и живот. Ще падаме и ще ставаме, ще се препъваме в ръбовете, но само една-единствена ще е неделята (моята post et non propter)
Е, аз съм само две години по-малка от Еличка, но също свързвам детството си с Патешките истории...
Някои хора ни сложиха при нафталина вече :/
погъделичкаха ми корема деЦкоградински спомени за добрата и лошата другарка. добрата ни четеше от една почти вълшебна книжка всеки ден по малко, а дори веднъж тайно ни гримира.
лошата пък все ни връщаше в леглата за следобеден сън като ни видеше да тичаме по пижами и ни поскубваше за наказание
ее, не при нафталина
брат ми е на 30 и също си спомня патешките истории, но не са му детски по начина, по който на мен
аз пък се сетих за смърфовете и водещия с очилата по добро утро
но трябва да съм била много малка, защото още живеехме в стария апартамент
хаха много ме усмихнахте всички :) първо, като прочетох текстчето на Еличка си казах, чакай сега да напиша , как хич не обичам неделите, щото и на мене ми тежи едно тегаво никакво, още от мъничка като бях. После като прочетох и коментарите на Бистрето много весело ми стана. Патета, смърфове и водещ с очила.. добавям и чистенето на мама с прахосмукачка, което вече не ми се струва толкова кошмарно тягостно :) Май е време да сменя настройката си към неделите :)
Усмифки много от мен!
И на мен никак не ми харесваха неделите-учене по география от учебника със зеления картон, ядосване, че няма начин Миро да ме види колко съм хубава с току-що измитата си коса, в понеделник вече не е същата. Имам си и едно разказче по повода. А сега са повече-голяма чаша кафе, много филми и гуш.
Публикуване на коментар