вторник, септември 11, 2007

пътешествие

пак ми е трудно, а така ми се иска да разкажа за прекрасното пътешествие до Черна Гора и Дубровник...

ще подредя малко снимки с думички, а още могат да се намерят тук, тук, тук и тук

започнахме с автобусно птешествие по тъмно, за да се събудим прегладнели и замръзнали някъде из планините на Черна Гора. закусвахме сандвичи със сирене като тези от "на село при баба" в някакво опушено кръчменце.

първата среща с Морето беше ах! един цял онемял автобус със залепени за прозорците хора с широко отворени очи...
морето близва полите на планината, а тя пък показва дантелите си от каменни къщички по самия ръб. трябва да им е ужасно трудно сутрин на черногорци да се събуждат сред всичката тая красота...

после Будва - бяла, бяла, каменна, дантелена, ослепителна на дневна светлина и толкова спокойна


всичките нощи оставаме в Тиват.
прозорците ни гледат към зеленото на асмата, а сутрин дърпайки завесата смело пускаме мириса на море...

Котор - каменен с очарователни зелени капандури на прозорците, с прекрасен котешки площад (изключително общителни обитатели), нощнокрасива крепостна стена (която изкачихме до самия връх), "пекара" с най-вкусните бюреци...


Дубровник - прекрасен! намерихме го събуден, полазен от хора, бъбрив, ароматен, котешки, сватбен, вкусен, Красив... ужасно много искам да остана за малко повече...


Пераст след най-щурата обиколка на которския залив.
шофьорите на автобуси са истински Майстори. плъзвахме се по ръба на морето в изпреварване с насрещните коли. прекрасни рибарски селцета, малки плажчета поръсени с усмихнати хора, лодки, най-синята вода на море...
в града времето е спряло, даже градския часовник е уморен да върти ръцете си...
хапнахме най-прекрасните миди и се помъчихме с книжка и крака потопени във водата на каменно кейче.


после Подгорица, манастира на Мурача, каньоните на трите реки... изтръпващо пътуване по светло.

вел, и аз искам пак!

4 коментара:

therewereswallows каза...

Обожавам средиземноморието...много хубаво си го описала! Айде, дано скоро пак :)

вел каза...

ех, елице... много приятни гледки и думи за спомняне.
аз сега суша моите снимки и скоро ще ги подредя най-вероятно по без пътепис. и много ми харесва да си мисля, че онова, което чухме на влизане в църквата на манастира не беше "нещо от отвън"

denitsa каза...

приказна разходка за Две! :)
какво сте чули? песнопения?

elichkata каза...

не беше "отвън", вел! повече от сигурна съм :*)