няколко кукли за Куфара

тези момичета
и вероятно още две
ще обитават Куфара ми
в Деня

*ето я
едната от двете

есенен ден на приятностите

хапвам бисквити с кафенце и си мисля, че определено ще е приятно другата събота - 6 октомври
обаждат ми се приятели с чудесни идеи и вече нямам нямам търпение!

подреждането на Нещата ще започнем към обед (тук е мястото всички да стиснем магия за хубаво време между палците си, моля). следобеда по план тече с приятна музика (виновниците за това вече са познати на всички), а вечерта Пухи и Ива са приготвили чудесна изненада с бял екран и къси вълшебства (от 8 до към 10 вечерта). междувременно отново ще се забъркаме в приятностите от хора, музика, неща....

чакам ви!



*в един малко по-следващ пост ще подредя куклите, които ще обитават куфара ми в събота

портрети на момичета

пътешествие

пак ми е трудно, а така ми се иска да разкажа за прекрасното пътешествие до Черна Гора и Дубровник...

ще подредя малко снимки с думички, а още могат да се намерят тук, тук, тук и тук

започнахме с автобусно птешествие по тъмно, за да се събудим прегладнели и замръзнали някъде из планините на Черна Гора. закусвахме сандвичи със сирене като тези от "на село при баба" в някакво опушено кръчменце.

първата среща с Морето беше ах! един цял онемял автобус със залепени за прозорците хора с широко отворени очи...
морето близва полите на планината, а тя пък показва дантелите си от каменни къщички по самия ръб. трябва да им е ужасно трудно сутрин на черногорци да се събуждат сред всичката тая красота...

после Будва - бяла, бяла, каменна, дантелена, ослепителна на дневна светлина и толкова спокойна


всичките нощи оставаме в Тиват.
прозорците ни гледат към зеленото на асмата, а сутрин дърпайки завесата смело пускаме мириса на море...

Котор - каменен с очарователни зелени капандури на прозорците, с прекрасен котешки площад (изключително общителни обитатели), нощнокрасива крепостна стена (която изкачихме до самия връх), "пекара" с най-вкусните бюреци...


Дубровник - прекрасен! намерихме го събуден, полазен от хора, бъбрив, ароматен, котешки, сватбен, вкусен, Красив... ужасно много искам да остана за малко повече...


Пераст след най-щурата обиколка на которския залив.
шофьорите на автобуси са истински Майстори. плъзвахме се по ръба на морето в изпреварване с насрещните коли. прекрасни рибарски селцета, малки плажчета поръсени с усмихнати хора, лодки, най-синята вода на море...
в града времето е спряло, даже градския часовник е уморен да върти ръцете си...
хапнахме най-прекрасните миди и се помъчихме с книжка и крака потопени във водата на каменно кейче.


после Подгорица, манастира на Мурача, каньоните на трите реки... изтръпващо пътуване по светло.

вел, и аз искам пак!