празници...

някаква странна Тъга се е разляла наоколо и отравя Веселостта на любими хора...

мрън

никак не ми е работно...
сутринта се събудих от някаква СветлинаНеНаМясто. оказа се, че пак закъснявам (на будилниците не е привично да работят в събота)... и още със сън под клепачите се озърнах към светлото навън. "м? къде съм?"... някакъв ужасногрозен панелен блок премигваше насреща ми. след секунда осъзнах, че съм удома, а Голямата Върба пред терасата ми я няма........ стана ми тъжно. чудя се какво кара съседите да викат Хора с Големи Триони и да премахват и без това малкото останали дървета в града........ и после съвсем егоистично "сега с този грозен блок ли ще трябва да се будя?!?"... добре, че имам оранжеви щори. и дано напролет Върбата реши да пусне някое зелено клонче въпреки раните ......

и понеже стана едно доста тегаво такова, слагам едни сезонни картинки за разкош...

виена

малко планирано бягство.
срещи с отдавна мечтани и гледани само на картинка съкровища. уютни зали. носталгични кафенета. дълги студени дни по коледните блесналите улици. усещане като че времето е затиснало града като плътна неподвижна мъгла. кучета в невъзможни тоалети (единствената проява на Суета) и нито една котка. рози, увити като за затворнически бал. топли вечери с любими хора. хиляди малки пъстри парченца от гигантски пъзел, който ще нареждам още и още...
снимките са тук