балът

танцуваха до късно нощем,
спотайваха се в сенките на завесите с цветя,
въздишаха в тъмното,
заспиваха на разсъмване...

сега чакат новата си къща далеч от мен...





още малко снимки тук

иначе много приятна неделя в компанията на дидка с дълги разговори на чай с портокалови корички и шоколад с джинджифил.
а преди това тобин (тук нищо няма да кажа.... speechless!)...
вмъкване в Магазина по тъмно, за да оставим новите обитатели. едно приказно и тайнствено такова...
пътуване с разговори за далечни екзотични места...
чудна уютна петък вечер.

бавничко...

започвам да подреждам.
не знам дали ще стигна до края, но това вече като че ли няма значение :*)

не ми се... отново

тиха вечер със зеленчукова супа и синия диван.
занимават ме неща, за които нямам време... дърпат ме за дългите ръкави, закачат крачолите ми по ръбовете на столовете, пъхат смачкани листи и молив в ръцете ми, запълват ушите ми с музика...
не мога да намеря сили да се накарам за Започна други. леко ме стисва за гърлото това, че превръщам любими неща в такива, които Трябва...

снощи късничко отворих голямата кутия и пуснах зелените конци на разходка по роклите.
сутрешни са. недоспали леко...

за неделите.... пак

това място започва да се превръща в tribute към неделите.
понякога с пришитите към тях съботи.
със скритите в подгъвите им срещи на уютни места,
с неделни открития, кротки разговори, тънки книжки,
с шарени страници, нови и любими видове чай, марципан... и много музика.

тази започна така



плъзна се в тричасово взиране в нищото, лекичко подправено с чай с мед от новия буркан и малко събиране на багаж в една шерена торба...
после малко дъжд по пътя, радио nova на влизане, обичайното и леееееееееко изнервящо задръстване...
после Ива! разходка по вятърните улици със спирки Рада Ценова (прекрасни книги-акордеони) и чайната във фабриката...

после krush ни гмурна в дълбокото... и беше прекрасно!

после от онези кисели червени чушки, дето някой ще ги сънува цяла седмица ...

и ни заля неделята от самата сутрин със смях и вкусна супа. открития (които си пренесохме с калинката до пловдив чак), подаръка от златуша, който пропътешества месеци и километри, за да ме намери в най-походящия момент и пак марципан, книжки и приказки...

а ето и най-прекрасния клип и музика - откритие на pipilotti



и толкова спокойно и зареждащо не ми е било от седмици...

jarrett morning

един от най-въздействащите концерти. ever.

с две думи: искаме още!

любими хора, чудесна музика и много, МНОГО танци...
толкова концентрирано парти настроение, че полепваше по всичко наоколо...
вече чакам следващата проява на antiart movement