флора

понякога

ми се иска да сложа ключа
на въженце на врата си
и да не говоря.
а понякога ми се искат
пастички
във формата на розови сърца

не ми се

неделни приятности

от всичките неща, които имам да върша напоследък, не ми остава време за думи и рисунки...

обаче ще си открадна няколко минутки, за да споделя една особено приятна неделна момичешка сутрин с ива, дани, милена, алекса и мина... с пипи в книжка с истинските картинки, кафе и кроасани, някаква прекрасна торта с лешници, малко дъжд за музика и цветните стени на най-приятното кафене напоследък... с изложба на крайната маса и пълна шепа червени точици за "откупки"

але рисува. невероятна е! просто не знам какво друго да кажа

двете авторки зад картините си :*)

усмихвам се доволна. притежавам няколко безценности от изложбата!