...повторение

затварят се очите ми за сън... за малко ще съм...
втора вечер, в която разпръсвам цветна хартия по масата (по-хубаво се получава някак от предишната)...
втора вечер, в която сплитам есенните коси на нощите, за да са тихи и бавни...
втора вечер, в която мечтая да намеря Грамофон на Тавана, да избърша праха му с ръкав и да разлея музика... или да открия Фотоапарат със забравена отдавна в него лента... или шевна машина, от тези с педалите, които песнички тактуват накякви... и се чудя дали ще мечтае някой някога да открие синята ми куклена кутия...

а кика сънува в одеалото...

обърнато

жълто момченце в жълтата кола... маймунката иска да остане. сигурно й става лошо в колите. после виждам плюшени маймунки навсякъде... едни даже в ръкавиците на някаква жена. уловени...
обърнато в корема. заради автобуса и безкнижието отначало. нетипично.
и дали някой е изместил дърветата по-нататък или просто от няколко дена започвам да виждам малко по-късно... листата, мъглата... потъват леко и безшумно. в прах... полепнал после по обувките го отвеждам със себе си за кратко.
какво се прави, когато някой навлиза толкова грубо в личното ти пространство?!? не мога просто на проветря...
променени лица в хартиени обвивки, разпръснати станиолчета за Разкош, писмо от кореа.... понеделник. въртележка....

някакво

сряда с цветета по кутийките

пак е сряда... и е ден за усмивки сутрешни, за Планове да оцветим и запълним стаята, за рисувани момиченца с бели сънливи котки в полите, за снимки от Чудесния понеделник на Нати, за Разходки със Зелени Еуглени... за ядене на буквички (схрусквам по една във всяка дума... без да искам... чудя се какво ще се получи ако пиша на срички или с малкобуквени думи... загадки разни май, нерешими) и картофи с лук и сметана... за рисуване на Сандъчета (кика, оставаш по без Скривалище, мила моя...)



спи ми се. малко... ще проверя какво правят котките върху червената полянка...