...хвърчила...

петъчно е.
топла сутрин по тихите улици... с мирис на залепнал по клепачите сън... с разсеяни кучета в градините... с червени чушки по чувалите, обещаващи кисели есенни салати...

мързеливо ми е... и имам хвърчила в главата. малко.

Н.Е.Щ.А.

малко повече време като изтече между пръстите и лекичко започваш да изпускаш края на нишката... или началото...

подредиха се Особено Красивите Облаци над едно летище, изгубиха се часове и Думи в розово-зелените детски стаи (с дупчици, през които да гледаш, с плетени котки под лампите, с раирани стени и подове на точици, с меки бели подаръци, с топли усмивки на чужди езици...), отшумяха вечерната разходка по непознатите улици (с мирис на канела и синьо) и трескавото въртеливо изкачване с шума от дъх и токчетата й по каменните стълби (а после Всичкото накуп - преглъщаш шумно и не можеш да кажеш НИЩО).... и още толкова НеЩА, които не знам дали искам да разказвам или да запазя, за да избледняват по-бавно.....

и пак море - с най-цветния пълнеж на синята кола, с хрема и гърлобол малко, с розов шал на плажа, с нова котка (Милуша - на която днес показах къде работя и която всички пипаха, въпреки, че обещах да я нося със себе си), с нова книжка с най-нелепата подвързия, с танцуващи на ръката ми риби, с чаешки разговори като за последно, с какао и канела (кой каза, че не можело) в млякото под мълчаливите статуи, с майката на Ивиана (с най-топлата усмивка), с дъжда в последния ден като обещание за "пак".......

и малко снимки (топли и мили за мен)







ето я и Милуша

да, Честит Рожден ден на моята поща :))) благодаря ти, влади!!!

настръхващо...

roads... отново. побърква ме това парче... някак е особено да се преобърнеш от шепа звуци... и хубаво! мнооооооОоООоОого!
особено след натрапчивата миризма на градски транспорт, която трудно отлепяш от себе си даже след много дълга разходка... след непоносимото количество НЕмузика, което натъпкват в ушите ти, като бонус... мрачността на четвъртъците, към която още съм непривикнала....

неделно

тананикат си неделите с розовите стаи..... особено, когато им позволиш да дишат...... или да танцуват с шапките от закачалката. и като правиш планове за Музика някъде по средата е още по-хубаво.

разтегна се до неузнаваемост списъкът с Неща за правене, но се търкулват по минутки за сок на терасата (събирам тайно от Топлото за После). а като прибереш остатъците от цели 2 години в една хартиена торбичка, ти става малко смешно.

3 минутки до края на неделята, а искам още. подреждам кукли в квадратчета за коледа, нищо че дори не е есенно...

и е крайно време някой да измисли копчето за "pause". понеже "rew" ще е твърде алчно.

за хартиените писма и въобще

все още нямам ясна представа за какво точно ще използвам това място, обаче е добре да си записвам Добрите Идеи... току виж като си ги прочета в неделя например и ме обземе Един Ентусиазъм да ги Започна... ами ето - хартиените писма. толкова е чудесно да получаваш Истински писма... има една особена тръпка в цялата тая работа с рисунките по пликовете, отпечатъците от набисквитени пръсти по редовете, залепянето на марката.... ееех, а дори име на пощенската кутия си нямам. може би точно днес е деня за кръщене. и за чай с меденки. като малко празненство по случая. освен това се сетих, че имам една синя кутия, в която са скрити думите на цяло едно лято.. или може би повече. мисля си какво ли ще се случи ако я отворя и погледна вътре. малко...


и още...
ама много е хубаво да се прибираш с колело от работа... особено, когато улиците са тихи и лениви. и когато гълъбите спят на ръба на моста. и когато можеш да караш по средата на улицата. и когато пътническия влак за НеЗнамКъде се втурва небрежно покрай теб светнал като за празник. и котките се протягат мъркащо на площадката до стълбите...
дам, черните котки носели щастие. или поне те карат да усмихваш тайничко.

опити някакви

дам, малко е Особено да измислиш нещо чудесно като за първи пост...

сега да видим как действат картинките